Голямата бяла акула живее в Адриатика, но става все по-рядка. Това е всъщност

Голямата бяла акула в Адриатическо море – все по-рядка гледка и лоша новина за екосистемата Голямата бяла акула...
15.09.2025.
1 мин. четения
Velika bijela psina živi u Jadranu, no sve se rjeđe sreće. To je zapravo loša vijest

Голямата бяла акула в Адриатическо море – все по-рядка гледка и лоша новина за екосистемата

Голямата бяла акула (Carcharodon carcharias) живее в Адриатическо и Средиземно море от векове, но днес рядко се среща. Ново проучване на проф. Alen Soldo и Джемал Туран разкрива, че средиземноморските акули принадлежат към изолирана популация, генетично най-близка до австралийската, което ги прави критично застрашени. Броят им намалява и сега се срещат по-често в по-дълбоки, по-студени води, след червения тон – основната им плячка. Изменението на климата допълнително влияе върху тези промени.

Промяна на местообитанията и по-малко атаки

В миналото големи бели риби са били редовно регистрирани по Балеарските острови, Малта, Адриатическо и Мраморно море. Днес се наблюдават на юг от Сицилия, в залива Габес и турското Егейско море. Тяхната зависимост от миграцията на риба тон обяснява тази промяна – някога близо до брега, сега те следват риболова на риба тон в открити води.

Броят на човешките атаки също е намалял значително. В източната част на Адриатика от 1868 г. до днес са регистрирани 71 наблюдения и 6 фатални атаки, последната през 1974 г. Интересното е, че нито един хърватски гражданин никога не е бил жертва, последната атака, която не е фатална, е регистрирана през 2008 г. близо до Вис, когато словенски гмуркач е ухапан.

Проблеми с данните и призив за защита

Основен проблем се крие в ненадеждните данни, базирани най-вече на произволни доклади и чести погрешни идентифицирания с други видове акули. Ето защо учените подчертават спешната необходимост от систематичен мониторинг и международно сътрудничество.

Заключение от проучването

 

Популацията на голямата бяла акула в Средиземно море намалява, но в същото време миграционните им модели се променят поради климатичните промени и наличието на плячка. Анализите показват, че те избягват води, по-топли от 18 °C, което означава, че затоплящата се Адриатика може да ги загуби напълно. Изчезването на този вид би означавало не само загуба на морска икона, но и сериозен удар върху баланса на средиземноморската екосистема.

Източник: Index.hr

Източник